Панаир на суетата
Не е вярно, че религията умира. Имаме си модерни култове – системи от вярвания, които поставят богове като успеха, щастието и перфектното тяло някъде по върховете на Олимп. Но има един Бог, който е завладял съзнанието ни до степен на мания. Това е Богът на „специалния човек“. Онзи, чиято първа заповед гласи: „Бъди уникален иПродължете с четенето на „Панаир на суетата“
Обич
„Обичта не е абстрактно понятие“ казва Ерих Фром. Учим се да ходим, да говорим, да извършваме стотици дейности, но щом стане дума за обичането често описваме една идваща свише сила от съмнителен произход. Как точно се обича? В главата ми звучат хиляди клишета като това, че „то не може да се опише“, „то е най-голяматаПродължете с четенето на „Обич“
Приказка за времето
Тик-так, тик-так. Понякога бързо като скоростно влакче, а понякога по-бавно от неделна сутрин, безплътно и същевременно тежко, времето, досущ като вирус, се предавало от поколение на поколение и ставало все по-могъщо. Милиони хора в масов транс брояли часовете и минутите и повтаряли „Няма време, няма време“. Да се чуди човек как така нещо, дето ужПродължете с четенето на „Приказка за времето“
Размисли за психотерапията
Терминът „психотерапия“ отдавна не е еднозначен и категоричен. В света има стотици психотерапевтични школи, чиито разбирания за човека и неговата същност, за норма и патология, за движещите механизми на личността понякога се различават диаметрално помежду си. Моята лична граница на приемане свършва там, където психотерапията се превръща в религиозен култ, прокламиращ понятия като обич, честност,Продължете с четенето на „Размисли за психотерапията“
Тихите хора
Те често са невидими, привидно безучастни. Смълчават се, когато е шумно. Свиват се, щом някой всезнаещ „модерен“ човек се налага с типичната наглост на кухата амбиция. В твърде кресливия свят, който обитаваме, може би няма да ги забележим. Особено ако очите ни са просто инструмент за приемане на стимули, а не продължение на душата. Да!Продължете с четенето на „Тихите хора“
Когато някой мисли за самоубийство
Представете си следната ситуация: ваш близък ви споделя, че от известно време обмисля да сложи край на живота си. Разбира се, такава информация е трудна за понасяне, но нима вие никога не сте били в капана на сложни обстоятелства, драматични събития, на отчаянието и депресията? Импулсът да сменим мигновено посоката на разговора в светлината наПродължете с четенето на „Когато някой мисли за самоубийство“
Вечната жертва
Ролята на жертва, но не в смисъла на човек пострадал от насилие, а в полето на вечното „Мрън!“, е често срещана и „печеливша“. Метеорологичните условия, лошия късмет, хората, местата, климатиците, автомонтьорите – всичко и всички са в заговор. Това е, обречени сме да ни е зле. А каква е всъщност печалбата? Тъй като играта наПродължете с четенето на „Вечната жертва“
Писмо до смъртта
Спомням си първата болезнена среща с нея. Бях на около 10. Знаех, че съществува умиране, бях чувал думата погребение и вече можех да кажа, че човешкият живот е краен, но все още не осъзнавах със сърцето си какво е някой, с когото се обичате, да изчезне от живота ти. Тогава си отиде моят дядо иПродължете с четенето на „Писмо до смъртта“
Що е то паник атака?
Страхът е естествена реакция на организма, когато е налице заплаха за оцеляването му. В кръвния поток се отделят адреналин и норадреналин, които обезпечават способността ни за борба или за бягство. В резултат на това, мускулите се стягат, дишането става плитко, пулсът е учестен и ако ни гонеше мечка в гората, тези „симптоми“ щяха да саПродължете с четенето на „Що е то паник атака?“
Щрихи за депресията
Ако имаше конкурс в областта на психичното страдание, тя вероятно щеше да е кралицата, макар и такава корона да е тежка, изтощаваща и мъчителна. В случай, че сте чели или пък гледали книгите и филмите за Хари Потър, сигурно си спомняте онези безплътни мрачни същества, наречени Диментори, които щом те целунат, правят така, че цялотоПродължете с четенето на „Щрихи за депресията“
„Как да…“ не се променяме
Няма нищо по-зловредно по рафтовете на книжарниците от писанията на тема „Как да…”. Особено тези, касаещи личностовото развитие. За другите видове, свързани с някакви мениджърски и властови пирамиди не мога да говоря, защото не познавам добре виртуалния свят на „успеха”. Често наблюдавам хора, които с хъс и вяра отварят поредната книга, която ще ги поведеПродължете с четенето на „„Как да…“ не се променяме“
Приказка за болката
Имало едно време една болка. Не била от онези, които могат да бъдат измерени с апарати. Не се побирала в диагноза. Не личала. Криела се зад дежурна усмивка. Може би само един малък проблясък някъде в дълбокото на очите издавал за нея. Но никой не се приближавал достатъчно близо, за да я види и, недайПродължете с четенето на „Приказка за болката“
Няколко „неудобни“ факта за децата
Децата се раждат чисти и необременени. За тях не съществуват понятията добро и зло. Те усещат – топлина или студ, приемане или отхвърляне. Обич или омраза. Ако ги посрещнем на този свят с любов и уважение, няма да e необходимо да ги учим какво означават тези думи. Защото ще знаят със сърцата си. Децата иматПродължете с четенето на „Няколко „неудобни“ факта за децата“
Свободни да бъдем 