Няма нищо по-зловредно по рафтовете на книжарниците от писанията на тема „Как да…”. Особено тези, касаещи личностовото развитие. За другите видове, свързани с някакви мениджърски и властови пирамиди не мога да говоря, защото не познавам добре виртуалния свят на „успеха”.
Често наблюдавам хора, които с хъс и вяра отварят поредната книга, която ще ги поведе към промяната. Ще станат безстрашни, щастливи, обичани и ще заплуват в океан от спокойствие – една гигантска утроба, в която ще са неуязвими. Или пък бъдещето им ще се превърне в низ от ситуации, водещи до себеактуализация – като в електронна игра с безкраен брой нива. В същото време тези „универсални хапчета” стават все по-банални със сугестивните трикове, чрез които се опитват да докажат своята истинност, с цел да се продават. Така например, в доста от тях можем да забележим как един принцип или едно съждение се повтарят под различни форми до безкрай. Докато обезличаващата фуния не налее в главите ни готовите отговори.
Вярно е, че някъде дълбоко – там, в началото, в човешкото, има знак за равенство между нас и другите. Също е вярно, че хорските проблеми са подобни и могат да се групират тематично. И именно на тази основа някои „автори” къде от нарцисизъм, къде от чиста алчност решават да излекуват света… само в десет стъпки (например). Но дори намерението да е добро, в момента, в който дадеш готова рецепта за живеене трябва да си наясно, че вредиш, защото изключваш човешката индивидуалност от уравнението. А именно тя е мотора, който движи промяната. Тези, които се поддават на заблудата са обречени или на разочарование, често водещо до преживяване на провал, или на едно ригидно, лишено от гъвкавост изпълняване на правила, много от тях в разрез с автентичните желания. Целта на знанието не е да ни научи как да живеем, а да ни даде достатъчно възможности за избор. За да напишем собствената си книга.
Свободни да бъдем 