- Децата се раждат чисти и необременени. За тях не съществуват понятията добро и зло. Те усещат – топлина или студ, приемане или отхвърляне. Обич или омраза. Ако ги посрещнем на този свят с любов и уважение, няма да e необходимо да ги учим какво означават тези думи. Защото ще знаят със сърцата си.
- Децата имат нужда от граници, в които да се движат свободно, а не от бетонни зидове, задушаващи естествения им порив за живот.
- Децата се нуждаят от възрастни, които признават грешките си. Иначе ще живеят с чувството, че те самите са грешка.
- Децата не са бели платна, върху които да рисуваме нашата представа за тях. Те са пълнокръвни човешки същества, които имат нужда от приемаща среда и ориентири, за да разцъфнат със собствената си индивидуалност.
- Децата копнеят да бъдат разбрани, но им трябват възрастни, които да имат сетивата да ги чуят. Това общуване невинаги се случва с думи.
- Няма деца, които се раждат „лоши“. Има безотговорни, невежи или жестоки „големи“ .
- Най-голямото предизвикателство за нас като общество е да надмогнем претенцията, че сме винаги прави, че знаем всичко, че сме перфектни родители, учители, психолози и изобщо хора, да седнем на земята и да се снишим там, при тях. Да си спомним какво е да си тъжен, ядосан, уплашен, радостен, щастлив. Жив. Без цензура и без маска. Ако поне за малко позволим на децата да са наши учители, може би и ние ще успеем да ги научим, че да си възрастен не е чак толкова страшно.
Няколко „неудобни“ факта за децата
Свободни да бъдем 