Страхът е естествена реакция на организма, когато е налице заплаха за оцеляването му. В кръвния поток се отделят адреналин и норадреналин, които обезпечават способността ни за борба или за бягство. В резултат на това, мускулите се стягат, дишането става плитко, пулсът е учестен и ако ни гонеше мечка в гората, тези „симптоми“ щяха да са чисто и просто средства за опазване на живота. Не така обаче стоят обстоятелствата около ирационалните страхове. Тоест онези, които не се основават на обективна заплаха и предизвикват болестна тревожност, отразяваща се негативно на качеството ни на живот.
Паник атаките представляват внезапен епизод на интензивен страх, който не се дължи на действителна опасност за целостта на индивида и предизвиква редица физиологични симптоми като повишен пулс, задух, треперене, болка и/или тежест в гърдите, топли и/или студени вълни, парене (основно в областта на лицето и врата), потене, световъртеж и др. Продължителността на една паник атака е между 5 и 20 минути като в някои по-редки случаи може да достигне час. Страдащият е фиксиран в телесната симптоматика и я интерпретира и преживява като заплаха от инфаркт, задушаване или друга смъртоносна болест, което засилва симптомите. Други характерни състояния при паническата атака са дереализацията – външният свят се възприема като нереален и далечен и деперсонализацията – чувство на откъснатост, сякаш човек е страничен наблюдател на самия себе си.
В повечето случаи, паническите атаки не се дължат на неврологична увреда, но този факт първоначално трудно се приема от страдащите. Те често са твърдо убедени, че нещо с техния мозък не е наред и търсят предимно органични причини. Патологичният страх обаче е сигнал за неразрешени психични конфликти и потиснати емоции. Иначе казано – докато главата се опитва да поеме пълен контрол върху душата, втората на практика няма избор освен да напомни за себе си по „втория начин“, колкото и болезнен да е той.
Свободни да бъдем 