Вечната жертва

Ролята на жертва, но не в смисъла на човек пострадал от насилие, а в полето на вечното „Мрън!“, е често срещана и „печеливша“. Метеорологичните условия, лошия късмет, хората, местата, климатиците, автомонтьорите – всичко и всички са в заговор. Това е, обречени сме да ни е зле.

А каква е всъщност печалбата? Тъй като играта на „Горкият аз!“ поставя обстоятелствата над личната отговорност и същевременно привлича немалко количество внимание, най-често под формата на съжаление, ние се оказваме в центъра на един драматичен живот/сюжет, в който последствията са резултат единствено от външни причини. Ако по случайност открием причините в себе си, то тогава вината ще е толкова голяма, че далеч ще надхвърля повода. Все пак, успешната жертва никога няма да се задоволи с малко.

Ще се опитам да очертая някои насоки към отказ от жертвеното поведение. Те, разбира се, не са панацея. И не забравяйте, че ако искате да живеете в онеправданата кожа на прецакания, това си е ваше право. Може да е болезнено и мъчително, включително и за другите, но свободната воля никой не може да ни я отнеме, дори когато работи срещу нас самите.

Ето ги и насоките:

• Опитвайте се максимално често и честно да откривате своите роля и отговорност в ситуациите, в които се чувствате жертва;
• Поставете се в обувките на другите и помислете как хленченето и мрънкането се отразяват на тях;
• Използвайте чувството си за хумор – качествената самоирония върши чудеса, особено когато преекспонираме значението на дадени неблагоприятни обстоятелства и когато оплакваме нещастното си битие;
• Постарайте се да разграничите в себе си болката – онази, истинската, която неизбежно изпитваме в определни моменти от шумното страдание, будещо съжаление (съжалението може и да е форма на внимание, но то не може да задоволи нуждата да бъдем значими и обичани);
• Поработете с чувства като злоба, завист и ревност – те са чести спътници на жертвеничеството, но трудно се признават. Затова ако гледаме на тях от гледна точка на себеизследователи, вместо от позицията на строги моралисти, може да ги проучим, разберем и преработим;
• Откажете се от мазохизма – вероятно вече сте разбрали, че никой не раздава медали на хора, умеещи да стоят смачкани. Опознайте агресията си и се научете да я използвате по здравословен начин (това е много дълга тема, но за щастие има предостатъчно информация);