Представете си следната ситуация: ваш близък ви споделя, че от известно време обмисля да сложи край на живота си. Разбира се, такава информация е трудна за понасяне, но нима вие никога не сте били в капана на сложни обстоятелства, драматични събития, на отчаянието и депресията? Импулсът да сменим мигновено посоката на разговора в светлината на посланието „Животът си заслужава“ е разбираем, но със сигурност няма да доведе до подобрение у човека насреща. Дори напротив – вероятно е така да спомогнем за задълбочаването на проблема, тъй като нашето поведение може да бъде разбрано като дисквалификация и проява на неразбиране.
В полето на психологията отдавна е известен факта, че за суицидните (самоубийствените) мисли трябва да се говори. Отворена дискусия с истински интерес за желанието, а понякога и намерението на индивида да отнеме собствения си живот е една от най-добрите превенции на това да се пристъпи към действие. Всъщност, самият разговор разрежда напрежението и се явява първа стъпка по време на кризисна интервенция по предотвратяване на самоубийствен акт. Важно е и отношението – нашето, личното, не само към специфичната тема, но и изобщо към човешката болка.
Живеем в свят, в който сякаш е все по-забранено и срамно да те боли. Та нали за всяка страдание има диагноза и хапче (буквално и метафорично). За душевната болка обаче понякога разкриването пред някой, на когото наистина му пука, е най-доброто лечение. Така че, представете си, че ваш близък ви споделя, че обмисля да сложи край на живота си. А сега си представете, че вместо да бягате или да знаете твърде много, просто чуете гласа на болката му. Нищо повече от това.
Свободни да бъдем 