Те често са невидими, привидно безучастни. Смълчават се, когато е шумно. Свиват се, щом някой всезнаещ „модерен“ човек се налага с типичната наглост на кухата амбиция. В твърде кресливия свят, който обитаваме, може би няма да ги забележим. Особено ако очите ни са просто инструмент за приемане на стимули, а не продължение на душата.
Да! Съществуват и такива хора – нежни и деликатни. Безмълвно присъстващи. За да се включат активно в диалог с другите са им необходими топлина, тоест обич и сигурност, и пространство, тоест – място, на което ще бъдат видяни и чути. А те имат какво да кажат!
Докато някои от нас раздуват балона на личността си до спукване, бълвайки непрекъснат поток от безсмислена информация, тихите хора чувстват, разбират и осмислят отвъд привидното. Виждат.
Свободни да бъдем 