В един или друг момент почти всеки човек се изправя пред дълбоките въпроси за смисъла на живота, собствената си идентичност и посоката, в която се движи. Тези периоди на съмнение и вътрешен конфликт са известни като екзистенциални кризи. Те не са диагноза, а състояние на вътрешна борба, често отключено от събития като загуба, преход или осъзнаване на собствената смъртност.
Екзистенциалната криза възниква, когато човек започне да поставя под въпрос основни аспекти на съществуването си: „Кой съм аз?“, „Какъв е смисълът?“, „Защо живея така, както живея?“. Това състояние често включва усещане за празнота, отчуждение или загуба на ориентири. Обичайно е да се преживяват и тревожност, безпокойство, дори депресивни симптоми, особено ако тези въпроси остават без ясен отговор за продължителен период.
Макар че звучи парадоксално, екзистенциалната криза може да бъде начало на дълбоко личностно развитие. Когато човек постави под съмнение автоматично приетите вярвания и модели на поведение, това му дава шанс да преосмисли живота си и да вземе по-осъзнати решения.