Ако имаше конкурс в областта на психичното страдание, тя вероятно щеше да е кралицата, макар и такава корона да е тежка, изтощаваща и мъчителна. В случай, че сте чели или пък гледали книгите и филмите за Хари Потър, сигурно си спомняте онези безплътни мрачни същества, наречени Диментори, които щом те целунат, правят така, че цялото щастие на света да изчезне. Авторът на поредицата Дж. К. Роулинг разказва, че Дименторите са образи, сътворени вследствие на нейната собствена среща с депресията.
Накратко, терминът депресия обозначава група от психични състояния, които засягат нашите емоции, мисли, поведение и тяло. Характерни са потиснатост, персистираща тъга, апатия, анхедония (загуба на способността за изпитване на удоволствие), липса на енергия, забавен мисловен процес, социално „отдръпване“, неудовлетвореност, безнадеждност, нарушения в съня, суицидни (самоубийствени) мисли и намерения и др.
И все пак, да не бързаме да си поставяме диагнози. Когато преминаваме през кризи, свързани с раздяла или загуба, депресията, според модела на доктор Кюблер Рос, е един от етапите, които са естествени по пътя към приемането, стига да съумеем да я осмислим, вместо да се оставим да ни погълне. Освен това, тъгата не е равнозначна на депресия, напук на мантрите за позитивно мислене, широки усмивки и вечно щастие. Тъгата е чувство от жизнена необходимост, което ни помага, образно казано, да „пускаме“ – хора или ситуации.
Когато наш близък проявява депресивни симптоми, окуражаване в стил „Животът е хубав.“, „Толкова ли не можеш да се вземеш в ръце?“ и други вариации на тема „Стегни се!“, са, в най-добрия случай, безполезни. Ако наистина желаете да помогнете, просто бъдете там. А ако вие самите страдате от депресия, потърсете помощ. Има състояния, с които трудно можем да се справим сами, колкото и да ни се иска.