Скръбта е естествена психо-емоционална реакция при загуба на близък. Тя включва чувства като тъга, гняв, вина, страх, безсилие, но също и моменти на притъпено съзнание, обезчувствяване и физическа болка. Всеки човек преживява загубата по свой начин. Няма „правилно“ или „грешно“ скърбене.
Класическият модел на Елизабет Кюблер-Росс описва пет фази по пътя на справянето със загубата: отричане, гняв, пазарене, депресия и приемане. Важно е да се разбере, че тези фази не са линейни – човек може да се връща към тях неколкократно, да ги преживява едновременно или да не премине през някои от тях изобщо.
Фактори, които влияят върху процеса на скърбене
- Типът на връзката – Колкото по-дълбока и значима е връзката, толкова по-силна е болката от загубата;
- Начинът на настъпване на смъртта – Внезапна, насилствена или дълга болест влияят различно върху възприемането и обработването на загубата;
- Личност и минал опит – Предходни загуби, психично здраве и личните механизми за справяне имат голямо значение;
- Социална и културна подкрепа – Обществото, ритуалите и наличието на близки хора могат да улеснят или да затруднят процеса;
Чести прояви на скръбта:
- Интензивна тъга, плач или чувство на празнота;
- Безсъние, умора, загуба на апетит;
- Трудност при концентрация или вземане на решения;
- Усещане, че починалият „все още е тук“;
- Социално отдръпване и желание за изолация;
Всички тези прояви са нормални – те не означават, че човек „не се справя“, а че му е необходимо време, за да преживее случилото се като процесът е различен за всеки. Важен акцент по този болезнен път е да говорим за емоциите, които изпитваме, макар и това в някои случаи да ни изглежда непосилно.